На 6-ти януари отбелязваме един от най-древните християнски празници – Богоявление – Йордановден. Този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос в река Йордан и е един от най-тържествените църковни празници. Смята се още за ден на светлината и просвещението.
Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи.
На този ден навсякъде, където има водоем, река, езеро се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се отслужва тържествена празнична Богоявленска литургия, наречена Велик водосвет.
На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
Поверията гласят, че ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Имен ден празнуват: Богдан, Богдана, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa.
