Лазаровден е един от най-красивите и обичани пролетни празници в българската традиция. Отбелязва се винаги в съботата преди Цветница, осем дни преди Великден. Посветен е на възкресението на Лазар от Христос – символ на победата над смъртта и началото на нов живот.
Легендата за Лазар
Според християнската традиция, Лазар бил приятел на Иисус Христос. Когато починал, Христос го възкресил от мъртвите – едно от най-големите чудеса, описани в Евангелието. Затова Лазаровден е празник на надеждата, вярата и вечния живот.
Лазаруване – празникът на момичетата
Най-яркият обичай, свързан с Лазаровден, е лазаруването. В този ден момичета – наричани лазарки, облечени в традиционни носии, с венци от цветя и пъстри ленти, обикалят по къщите, пеят песни и благославят за здраве, плодородие и късмет. Хората ги даряват с яйца, орехи, пари и други дарове. Лазаруването е ритуал на прехода – момичето, което лазарува, вече е смятано за пораснало и готово за женитба.
Символика и обичаи
Лазаровден носи духа на пролетта – събуждането на природата, разцъфтяването, топлината. Често на този ден се плетат венци, пускат се водачи по реката (малки лодчици или венци със свещи) – символ на желанието за здраве и любов.
В някои райони на България се извършва и кумичене – обред, при който лазарките пускат венците си по реката, за да се види чий венец ще излезе пръв – тя ще бъде „кумица“, водачка на групата, и ще се ползва с особена почит.Въпреки че с времето много от обичаите се запазват само символично, Лазаровден остава важна част от българската културна идентичност. В много училища, читалища и фолклорни събития се възстановяват традиционните ритуали, а красотата на лазарските песни и носии продължава да вдъхновява поколенията
