Колекторските компании продължават с практиките на тормоз над длъжниците, въпреки приетия през пролетта Закон за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити. Между първо и второ четене депутатите орязаха ключови текстове, така че законът покрива само банковите кредити, но не и задълженията към небанкови институции и телекоми.
Според съсловната на колекторите Асоциация за управление на вземания, банките и небанковите институции (основно фирми за бързи кредити) са се изравнили с по 35% дял от общия обем дългове, а телекомите са трети с 18%. Това означава, че при събирането на 65% от задълженията колекторите продължават с познатите методи на натиск и психически тормоз.
По данни на БНБ за второто тримесечие на 2025 г., брутните необслужвани кредити са се увеличили с 127 млн. лв. (3,3%) до 3,9 млрд. лв., като при домакинствата ръстът е 43 млн. лв.
Сърбия изпреварва България в прилагането на европейските стандарти
България изостава в защита на основни човешки права като отказва упорито години наред да въведе европейския опит в сферата на задлъжнялостта. Освен с по-добрите магистрали, съседна Сърбия ни изпревари дори и по този въпрос като отдавна прилага европейския модел на „доброволно изпълнение“. Той насърчава разсрочването и доброволното погасяване на дълговете, а у нас системно се отказва въвеждането му. Сръбският закон забранява телефонния тормоз, допуска единствено писмени напомняния и защитава длъжниците от злоупотреби. И за разлика от България в Сърбия не може да се прехвърлят задължения на потребители без тяхно изрично съгласие. Докато у нас колекторите купуват всичко и упражняват тормоз за плащане на погасени по давност вземания.
Какво представлява „доброволно изпълнение“?
Това е европейска процедура, при която съдебен изпълнител кани длъжника да плати доброволно без принуда, запори и заплахи, като позволява:
· разсрочване на дълга чрез споразумение;
· безплатна процедура за длъжника;
· спестяване на съдебни и адвокатски такси;
· по-малко натоварване на съдилищата.
· длъжникът има право да откаже процедурата;
Отново по данни на Асоциацията за управление на вземания, средният размер на продадените потребителски кредити за 2024 г. е 909 лв. Парадоксът е, че „Доброволното изпълнение“ е доказано ефективен инструмент тъкмо при тези задължения, които се увеличават значително ако се събират по съдебен път.
Днес, когато броят на проблемните кредити расте, а хората са подложени на ежедневен натиск от увеличаващите се безконтролно цени и вилнееща инфлация, България остава единствената държава в региона без механизъм за защита на длъжниците. Европейският път минава през доброволното, не принудителното изпълнение.
