Според археолозите, ръководители на проучването – ас. д-р Методи Златков от Националния археологически институт с музей при БАН и д-р Мария Пашова от Регионалния исторически музей – Благоевград, находката не е случайна.
Под възрожденския храм са били препогребани фрагменти от стенописите на по-ранна църква, датирана от XIII–XIV век. Вероятно те са били пренесени при изграждането на по-новия храм и положени в олтарното му пространство.
„Това свидетелства за дълбокия пиетет на хората от XIX в. към средновековното наследство“, коментира д-р Методи Златков. По думите му старите стенописи са били възприемани като реликви, които е трябвало да „осветят“ новопостроената църква. Върху тях впоследствие е бил поставен и слой от човешки кости, вероятно на хора, погребани около първоначалния храм.
Новооткритите фрагменти се отличават с високото художествено качество, характерно и за други части от средновековната живопис, разкрити от същия археологически екип през предишни сезони. По предварителни данни и те са дело на опитен и изкусен живописец.
Реставрацията на находките отново ще бъде поверена на Ренета Караманова от НАИМ – БАН. След приключването на консервацията и реставрацията фрагментите ще бъдат изложени в музея в Мелник, където ще могат да бъдат видени от посетители.
Тазгодишните археологически разкопки в църквата „Св. Богородица Животворен източник“ се осъществяват по проект на НАИМ – БАН в партньорство с Археологически музей – Сандански и Регионалния исторически музей – Благоевград. Проучванията са реализирани с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Археологическия музей – Сандански.
Новите находки допълват картината на многослойната история на Мелник и показват как през вековете местните жители са съхранявали и почитали следите от по-старите храмове и общности.
В града, известен с богатото си археологическо и културно наследство, поредното откритие показва, че дори вече проучвани пространства могат да разкрият нови свидетелства за миналото.
