На 14 септември Православната църква празнува един от своите най-значими празници Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден).
Църквата извършва поклонение пред Светия Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена “Кръстопоклонна”, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Кръстовден се въвежда в християнската календарна празничност във връзка с три събития. Първото е чудодейното явяване на Светия Кръст на император Константин Велики, второто е намирането на Кръста на Голгота и третото – връщането му в Йерусалим.
През 312 г. император Константин Велики потегля с войските си към Рим, за да спаси столицата от тиранина Максентий. Константин Велики помолил Бога за помощ и привечер, когато слънцето залязвало той видял в небето сияен кръст с надпис на него, който гласял: “С това ще победиш”. Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му казал да направи знаме, подобно на кръста и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците. Със силата на кръста император Константин Велики победил тиранина и влязъл тържествено в Рим.
Намирането на кръста на Голкота става няколко години по-късно, когато царица Елена (Света Елена), майката на Константин Велики отива да посети светите места в Палестина. През 326 г. тя открива кръста и нарежда на мястото да се издигне Божи храм.
Строежът на храмовия комплекс отнема близо 10 години, като той съществува и днес. Осветен е тържествено на 13 септември 335 г., а на следващия ден – 14 септември 335 г., Животворящият Кръст е изнесен пред храма, за да могат повече вярващи да го видят и почетат. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. Оттук получава своето име и празникът.
През 614 г. царят на персите Хозрой превзема Йерусалим. Той разрушава църквите и отнася Кръста. Император Ираклий побеждава персите и връща Кръста в Йерусалим 14 години по-късно.
На Кръстовден се спазва строг пост (говеее се за кръста) в чест на Кръста Господен. Според поверието на този ден “денят и нощта се кръстосват”, тоест изравняват се по времетраене. Българите казват, че с Кръстовден започва есента. Времето застудява, изстиват водите на морето и реките. В някои български краища празникът (както и Симеоновден), поставя началото на есенната оран и сеитбата. Започва гроздоберът. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие. В части от Североизточна България на Кръстовден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани и се устройват тържествено трапези, придружени с песни и танци.
