България преживява една от най-тежките си огнени кризи през последните десетилетия. Само за месец юли са регистрирани над 4 500 пожара, а по официални данни страната е най-засегнатата в Европейския съюз от горски пожари през 2024 и 2025 г. Общо са изгорели около 38 000 хектара гори, земеделски земи и населени територии. Щетите възлизат на милиони левове, но по-тревожното е, че все още няма ясна координация между институциите.
Най-засегнатите райони включват Трън, Струмяни, Костинброд, Велико Търново, Русе и Хасково. На места пламъците обхванаха цели квартали и се наложи евакуация на жители. В Трънско са изпепелени десетки къщи, а в Костинброд пожарът достигна опасна близост до населени места. Огнената стихия в района на село Николoво в Русенско заплаши военния завод „Дунарит“, където се наложиха денонощни усилия за защита.
Въпреки сериозността на ситуацията, реакцията на държавата остава хаотична. До момента няма ясно изграден национален кризисен щаб, а комуникацията между институциите е неефективна. Решенията се взимат на парче, често със закъснение. Основната тежест на терен се поема от пожарникарите, служителите на горските стопанства и доброволците. В някои случаи хора от местното население сами организират действия по ограничаване на огъня, въпреки липсата на екипировка и защита.
Чуждестранна помощ се очаква чрез Европейския механизъм за гражданска защита. Предстои изпращане на самолети и хеликоптери от Франция, Чехия, Словакия и други държави. Но вътрешната логистика за координация на усилията продължава да липсва. В много общини все още няма обучени щабове за бърза реакция, а доброволците често са оставени без средства, инструкции и подкрепа.
Прогнозите за времето остават неблагоприятни. Очакват се нови горещи вълни с температури над 40 градуса и силни ветрове, които допълнително увеличават риска от нови огнища. Пожароопасният индекс е критично висок в почти половината от областите на страната.
Липсата на ефективна държавна реакция буди сериозни въпроси относно готовността на институциите да се справят с климатичните предизвикателства. Въпреки че страната разполага с планове за действие при бедствия, прилагането им на практика остава формално и неефективно.
Ако тенденцията продължи, пожарите ще нанесат не само екологични, но и социални и икономически щети с дългосрочни последици. Необходима е незабавна мобилизация на държавните структури, ясна координация и реални инвестиции в системите за ранно предупреждение и пожарна защита. В противен случай, България ще продължи да плаща цената на институционалната небрежност с пепел и разруха.
