Заради безводието в много региони в страната взимат различни мерки за пестене на вода.
Към момента над 170 населени места са на воден режим, а очакването е тази година около половин милион българи да имат ограничен достъп до вода по домовете си. За да спре тази притеснителна тенденция, експертите съветват държавата да увеличи инвестициите си във водопреносната мрежа, както и да обедини усилията на институциите.
На места беше забранено ползването на питейна вода за поливане и миене на автомобили и балкони. Преди дни такава заповед издадоха в Община Симеоновград. Това е едно от местата, които от години имат проблеми с водата. Там тя е замърсена с манган, а и често спира.
„С всеки изминал ден нивото на река Марица спада. Това значи, че спада и нивото на кладенците, от които се водоснабдява града. Това налага икономия, ако не искаме да има воден режим. Апелът на ръководството на общината към гражданите е да пестят водата”, заяви зам.-кметът на Симеоновград Живко Чакъров.
В разградското село Ясеновец също страдат от хронично безводие. През лятото в по-голямата част от денонощието във високата част на селото няма никаква вода. Този проблем е от много години, но става още по-сериозен, казват местни жители. И разказват, че след полунощ пускат перални и пълнят туби.
„Проблемът не е само с каптажа, водата вече е оскъдна на национално ниво. Но закъсняваме и с ремонтите на водопреносната мрежа. 70% от водата се губи по трасето”, заяви кметът на селото Рейхан Хюсеин. Той се надява до следващата година да започне модернизация на системата.
„Безспорно има климатични промени. Но по-големият проблем през последните години е безкрайно лошото управление на водите у нас”, заяви Димитър Куманов, член на УС на сдружение „Балканка”.
Според него твърде много държавни органи отговарят за водите. „Министерството на околната среда и водите, на регионалното развитие, на земеделието, на енергетиката. Много баби – хилаво дете… Едно от първите неща, с които в Комисията по безводието в парламента всички партии се съгласиха, с изключение на една, е, че управлението на водите трябва да мине към един държавен орган или агенция към Министерския съвет”, заяви още Куманов.
По думите му в момента язовир „Искър” е много пълен и има вода за София за три години напред, дори да не падне и капка дъжд. Язовир „Среченска бара” също бил пълен до горе и почти преливал. От него се водоснабдяват Враца и Монтана.
„За Черноморието има добри новини – пуснаха пречиствателната станция на язовир „Ясна поляна”. Той водоснабдява част от района на Бургаско. Лошата новина е, че язовир „Камчия”, който се използва за Бургас и Варна, е по-малко пълен. Но пък се работи по това за град Варна да се използват Девненските извори, които в момента се изливат. Те са с много голям дебит”, обясни Куманов.
„Лошото управление на водния сектор е една от основните причини за това, че към момента 200 000 души нямат вода”, заяви Георги Стефанов, координатор „Климат и енергия“ – WWF.
По думите му миналата година броят на хората без вода през лятото е достигнал 400 000, а прогнозата за тази година е над половин милион да усетят безводие, ако не завали веднага.
„40-50 дни почти не е валяло. Това е проблемът с климатичните промени. Последните 30 години има 50% по-малко валежи спрямо 30-годишния период преди това. Валежите се концентрират в кратки периоди – тази пролет един месец валя много, но после не вали”, заяви Георги Стефанов, координатор „Климат и енергия“ – WWF.
„От водната криза понастоящем са засегнати в 60 общини. Хората са на воден режим. Ситуацията има 2 страни. Едната е, продължаващата трета година оскъдица на валежите, които са под нормалните количества. Това доведе до изтощаване на водния ресурс”, заяви проф. Емил Гачев, секция „Води” към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.
„На някои места водопроводната мрежа е на 50-60-70 години. Цялостната подмяна е много скъпа, тя не е по силите на местните власти. Това е въпрос на целенасочена държавна политика за осигуряване на средства. Не може да се очаква от ВиК операторите да направят такава инвестиции, защото за тях не е рентабилно”, каза проф. Гачев в ефира на Обедния информационен блок на NOVA NEWS.
Най-застрашени от пресъхване райони са Североизточна, Северна, Северозападна България, както и населените места, които разчитат на местни каптажи.
„Нужна е промяна на стратегиите, смяна на начина на едно управление във водния сектор”, каза проф. Гачев.
Водата за земеделците също е лукс. „Вода газим, жадни ходим. От 1993 година се занимавам със земеделие, но по-тежка година не съм имал“, твърди земеделският производител Ангел.
Той има 17 хиляди декара царевица и различни зърнени култури, които все по-трудно успява да отглежда. Според него проблемът не е само в липсата на валежи. „Имаме небалансирани сметки между различните ведомства- МОСВ, енергетика, замеделието в лицето на „Напоителни системи“. И всеки дърпа чергата към себе си“, твърди той.
Според земеделския министър обаче опасност за напояването на земеделските площи няма. „Към началото на всеки месец се отпускат съответните количества вода з анапояване. И не са по-по-различни от това, което е било миналата година. Което твърдят, че е нормално. Нашата амбиция е да довършим около 6 язовира“, заяви земеделският министър Георги Тахов.
Затова държавата вече е отделила 1 милиард и половина лева до 2028 година.
