Липсата на вода е основна тема за страната ни и това лято. Заради драстичното понижаване на нивото язовир Батак от Националното сдружение за развитие на водоемите алармират за масово измиране на риба и за евентуална екокатастрофа, предаде бТВ.
За броени седмици нивото на язовир Батак спада драстично. Заради заблатяването и водораслите Детелин Бойдев трудно излиза с лодката си в открити води. Риболовът от брега е невъзможен.
„Аз съм тук от 1982-1983 г. Само веднъж си спомням такова спадане, което някъде към 1988-1989 г. Тогава за някакъв ремонт“, казва ни той.
За два месеца брегът се отдръпва с десетки метри. Езерният остров-атракция за туристи и рибари се е превърнал в полуостров. По брега изплува мъртва риба:
„Аз точно на това отдавам и умрелите рибки, те са тука горе във водораслите, те плуват отгоре…Липсата на кислород, естествено, ниското ниво на водата. Необяснимо е. Никой не казва защо. Много хора са шокирани от това, което виждат, тъй като явно никога не са го виждали така. Аз също твърдя, че не съм го виждал от десетки години“, обяснява Детелин.
„По Ваше наблюдение кога островът стана полуостров?“, питаме ние.
„Това се случи преди две седмици някъде. На ден пада от порядъка на 40 сантиметра. Лодката, която виждате… жълтата лодка, тя беше във вода в края на юни“, отговаря той.
„Нивото просто пада главоломно. С по метър на ден се дърпа водата. Ами, ако клъвнат 2-3 рибки, това е. Тя даже умира, има умрели рибки във водата“, казва ни рибарят от нея.
По брега мъртвите риби шокират туристите.
„Ситуацията е трагична, бих казал. Подадохме няколко сигнала в министерството на околната среда и водите. Последният сигнал беше към тел 112, оттам ни свързаха с Басейнова дирекция. И в крайна сметка оттам ни изпратиха екип на РИОСВ-Пазарджик, който да констатира наистина, че водоемът е с намален воден обем, има умряла риба. И до там, нищо конкретно“, каза Стоян Писков, председател на Националното сдружение за развитие на водоемите.
От РИОСВ-Пазарджик ни отговориха, че тъй като масовото измиране на риби не е от промишлено замърсяване, трябва да потърсим обяснение от Басейнова дирекция.
„Основната причина за смъртността на рибите – това е липсата на кислород, цъфтежа. Той е свързан с по-ниските нива на язовира и високите температури. Наистина нивото в момента на язовира е 30% , като за сравнение миналата година е било около 60%. Това се дължи на разликата в притока – миналата година е бил 7 кубика в секунда, а сега е 0,6 кубика в секунда“, обясни Васил Узунов, директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.
Драстичният спад на обема на язовира влияе на цялата екосистема в района.
„Проблемът е, че се разрушава екосистемата. Туризмът страда. В самия курорт, във водоема няма нито един рибарски лагер. Масово умрели риби. Официалните отговори, които получихме от МОСВ е, че всеки месец се изготвя режим на ползване на водите от министъра, и тези води варират между 25 и 30 млн. кубика и тези води се използват за енергетика и напояване. Ние искаме да попитаме къде отива тази вода и какъв е планът за възстановяване, защото не виждаме по какъв начин този воден обем ще се възстанови до реални количества?“, казва председателят на Националното сдружение за развитие на водоемите.
От Басейнова дирекция са категорични, че всички източени количества са съгласувани по график, одобрен от екоминистъра. Водата от язовира се използва основно за производство на ток и напояване на земеделски площи в Пазарджишко и Пловдивско.
„Водата, която се използва за енергетика, после отива за напояване. Единственият начин да стигне до Гърция и Турция е по река Марица. В река Марица не постъпват голяма част от тези води. Те по каналите отиват от северната страна на Марица, за да поливат там земеделските площи“.
Постъпването на нови значителни количества вода в язовира може да стане само през есенно-зимния период.
