В навечерието на празника семената за посев се носят в черквата, за да бъдат осветени от свещеника. Между зърното се поставя китка босилек, червен конец, плодове и орехи, пепел от бъдника (дървото, горяло на Бъдни вечер).
Рано сутринта на празника, стопанките замесват пшеничено брашно и с него изпичат питки. С една от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре нивата, а с малки кравайчета украсяват рогата им.
С чиста премяна, стопаните орачи кичат с венци каруците и воловете и се отправят към полето. Носят със себе си обредна храна – варена кокошка, погача и баница, приготвена от стопанката и поставена в нова торба. Щом пристигне на нивата и изоре първата бразда, стопанинът разчупва питата на четири. Първото парче хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто дава на воловете, третото заравя в земята като дар за невидимия пазител на нивата, а последното изяжда.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се изнася нищо от къщата, както и да не се дава назаем, за да не избяга благополучието от дома. Ако първият човек, който прекрачи прага е заможен, годината ще бъде спорна и плодовита.
Докато върви към нивата, стопанинът също следи кого ще види първо по пътя. Ако срещне бременна невеста или жена с дете на ръце, класовете ще бъдат пълни.
Поверието гласи, че ако на Симеоновден времето е топло и слънчево, идващият януари също ще бъде топъл.
