От Експертия клуб по икономика и политика (ЕКИП) обявиха днес свое проучване, според което брутното богатство на българите надхвърлят 1 трилион лева. Тук са включени както парите на хората, така и недвижимите имоти. „Включени са най-различни активи, но без земята, инвестиционното злато и криптовалутите“, уточни в предаването „Ден след ден“ по БНР икономистът Стоян Панчев.
Той посочи, че голяма част от това богатство са жилищата на хората – около 70 %.
От ЕКИП проследяват индекс за изчисляване на богатството на домакинствата. „Неговата роля е да проследи във времето дали расте и с каква скорост богатството на българина. Искаме да видим как то се движи всяка година – криза или рецесия, или бум в икономиката“, посочи икономистът.
Началото е от 2015 г., като стойността на активите за 10 години е се увеличила повече от 2,5 пъти. Поскъпването на цената на имотите за 10 г. се отнася и за другите активи – депозити в банки, собствен бизнес и т.н., обясни Стоян Панчев.
По думите му, по време на инфлация цената на недвижимите имоти расте, а тези, които тепърва купуват, губят, защото плащат повече. „Има ясна тенденция за стойността на имотите до 2020 г. – до 30-40 милиарда лв. Големият скок е от инфлацията от 2021 г. насам и от тогава е удвояването на имотите“.
Златото и криптовалутата малко се търгуват, но земя много хора притежават, тя не е ли важен актив? „Не е толкова голям като жилищата, собственият бизнес и депозитите. У нас няма добра статистика, с която да стигнем до нейната стойност, нямаме добри данни за земята. Тя не е малък актив, но не е сред най-важните“, обясни икономистът от ЕКИП.
Стоян Панчев призова: „Нека не бързаме с оптимистичните оценки. Голямата част от българите, която държат богатството си в жилища, нямат достъп до него, освен при продажба или под наем. При инфлация видяхме другият проблем от 2008 г., когато при по-сериозна икономическа криза настъпи сериозна корекция и голям спад на богатството. Третото е, че по-развитите страни като САЩ голяма част от богатството е концентрирана в работещ бизнес, капитал и активи, които реално произвеждат богатство, а не в имоти“, допълни още той.
На въпрос защо са предпазливи оптимисти за въвеждането на еврото, Стоян Панчев обясни, че не споделя оптимизма и е скептик за ефектите от него. „Иначе е възможно да се присъединим към еврозоната, но е възможно е да пострада богатството ни, ако се повиши инфлацията. Важно е в какъв тип активи са вложени парите ни“, каза икономистът от ЕКИП.
