Община Кюстендил обяви класирането от Третото издание на Националния маскараден фестивал „Джамала“. Изпълненията на участниците в маскарадния фестивал бяха оценявани от компетентно жури с доказан професионален и научен опит. Председател на журито беше д-р Иглика Мишкова, а членове – доц. д-р Вихра Баева, гл. ас. д-р Мариянка Борисова, ас. Елка Минчева и доц. д-р Веселка Тончева. Журито отличи най-добрите групи както в основното класиране, така и в редица специални категории, с което подчерта високото художествено и автентично ниво на представянията.
Първото място в основното класиране и парична награда в размер на 2 500 евро бяха присъдени на маскарадна група „Кукери“ при НЧ „Зора 1930“ от с. Челник, община Тунджа, област Ямбол. На второ място, с награда от 1 500 евро, беше класирана Групата за поддържане и пресъздаване на традиции и обичаи към НЧ „Борис Беров 1903“ от с. Тъжа, община Павел баня, област Стара Загора. Третото място и награда в размер на 750 евро спечели сурвакарската група при НЧ „Иво войвода – 1928“ от с. Долна Секирна, община Брезник, област Перник.
В рамките на фестивала бяха връчени и множество специални отличия за маски и костюми, съхраняване и предаване на традицията между поколенията, най-атрактивно представяне, най-добро взаимодействие с публиката, дебют и детско участие. Сред отличените са кукерските и сурвакарските групи от с. Голямо Дряново, с. Витановци, с. Долна Секирна, кв. Бела вода – Перник, с. Жабокрът, с. Велковци, с. Зимница, с. Кошарево, гр. Кула, с. Горно Сахране, с. Ярджиловци, с. Садовик, с. Друган и с. Соволяно.
Награди бяха осигурени и от Регионалния исторически музей – Кюстендил, Центъра на занаятите, както и от институции и представители на местната власт. Отличия от името на кмета инж. Атанасов, председателя на Общинския съвет Димитър Велинов и председателя на НЧ „Братство“ Иван Андонов бяха връчени на групи от Ямбол, Радомир, Конска, Пиперков чифлик, Калипетрово, Гирчевци, Ябълково, Пещера, Беласица и Багренци.
Събитието още веднъж затвърди значението на маскарадните игри като живо културно наследство и подчерта ролята на фестивалите за съхраняването, развитието и популяризирането на българските традиции в национален мащаб.
