В рамките само на десет дни шест търговски кораба станаха обект на нападения в близост до бреговете на България и Румъния. Морският бранш предупреждава за опасност Черно море да се превърне в „мъртва зона“.
Черно море се превръща във все по-опасна зона за корабоплаването, а конфликтът между Русия и Украйна се приближава все по-близо до границите на държавите от НАТО. През последните дни поредица от атаки с дронове срещу граждански и търговски плавателни съдове в изключителните икономически и териториални води на България и Румъния доведе до човешки жертви и изчезнали моряци.
Серия от инциденти край България и Румъния
Ескалацията започна в ранните часове на 6 октомври, когато българският ферибот „Диоскурия“ става свидетел на взрив на около 70 мили от бреговете на Бяла. Обект на атаката бе турският карго кораб Alfa Watan, пътуващ към румънското пристанище Сулина. При пристигането си на мястото, екипажът на „Диоскурия“ открива само преобърната спасителна лодка и жилетки, но не и 10-членния екипаж.
Шест дни по-късно, на 12 октомври, друг дрон удари кораба HS Dignity край българския бряг, при което загинаха 11 членове на екипажа. Четвъртима от оцелелите бяха транспортирани до пристанище Варна от българския военноморски спасителен влекач.
До четвъртък инцидентите засегнаха пряко и териториалните води на Румъния. Два танкера за химикали — Wine Trader (уреден край Сулина) и Yara J — бяха нападнати и изоставени в пламъци, а още седем моряци се водят за изчезнали. Засегнати от атаки в този 10-дневен период бяха също корабите Able и Chelsea-3.
Стратегията зад атаките и икономическите последици
Според анализатори от морската застрахователна и рискова агенция Ambrey, близо 80% от атаките се преписват на руските сили, които целят да затруднят износа на украинско зърно и селскостопанска продукция. Зачестяват т.нар. „двойни удари“ (double tap), при които се използват както въздушни, така и морски безекипажни безапелационни безапелационни катери, пренасящи до половин тон експлозив.
Последиците за корабоплаването са драстични:
-
Скок в цените на застраховките: През септември Съвместният военен комитет на лондонския застрахователен пазар разшири високорисковата зона до целия черноморски басейн.
-
Спад на трафика: Все повече оператори и моряци отказват да плават в района, включително до български и румънски пристанища.
-
Риск за световната хранителна сигурност: Тъй като Черно море е ключов коридор за износ на зърно, атаките застрашават отново глобалните доставки на храни.
Собственикът на българска корабоплавателна агенция Тодор Георгиев предупреди в телевизионно интервю, че има реален риск Черно море да се превърне в „мъртва зона“, като отхвърли твърденията, че засегнатите търговски кораби са пренасяли оръжие.
Политически и военни реакции
Служебният министър-председател на България Румен Радев нарече атаките в близост до българските води „абсолютно недопустими“ и призова за подкрепа от ЕС и НАТО за засилване на регионалната сигурност заедно с Румъния и Турция.
„Нямаме категорични доказателства, за да припишем отговорност на някоя от страните, но логиката сочи, че крайният резултат е в полза на Руската федерация“, заяви Радев.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте проведе среща с българския премиер и румънския президент Никушор Дан, като подчерта, че Алиансът ще продължи да адаптира своята позиция за възпиране и отбрана в Черно море. В дипломатическите среди все по-често се спекулира, че засегнатите страни могат да поискат задействане на Член 4 от Договора за НАТО, който предвижда съвместни консултации при заплаха
