“Не можем да разчитаме само на реакция след бедствията. Необходимо е рисковете предварително да бъдат идентифицирани, за да се планират мерки за предотвратяване на наводненията, ограничаване на последиците от тях и защита на населението и инфраструктурата”. Това каза министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова на работна среща в МОСВ на 22 октомври 2026 г., на която бяха представени резултатите от геопространствено изследване на водосбора на река Шашка при село Струмяни.
Изследването, извършено от научен екип на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ под ръководството на проф. д-р Стелиян Димитров, е възложено от МОСВ след разрушителното наводнение през август 2026 г., причинило щети по жилищни сгради и инфраструктура, евакуация на жители и прекъсване на водоснабдяването. То съчетава теренни обходи и обследвания, въздушно лазерно сканиране, въздушна фотограметрия и ГИС базирано моделиране за изясняване на причините за бедствието и оценка на последиците. Теренните изследвания и проверката на резултатите на място са извършени в сътрудничество с техни колеги от Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Какво показа научният анализ?
Наводнението е резултат от съчетанието и взаимодействието на няколко фактора: интензивния валеж, стръмния релеф и особености на водосбора, които са благоприятствали бързото концентриране на водата и формирането на мощен отток към Струмяни. Изследваният водосбор е с площ около 50,6 кв. км и денивелация над 2000 метра. Според анализа, за тежестта на бедствието са допринесли и редица допълнителни фактори като ерозията, преносът на камъни, наноси и дървесни материали, както и запушванията и ограниченият капацитет на отделни речни участъци. Отчетено е и възможното влияние на промените в растителната покривка след пожара през 2025 г. Особено значение имат тесните участъци на речната долина и мостовите съоръжения, при които натрупването на наноси и дървесни отломки е затруднило преминаването на водата.
Основният извод е, че оценката на риска не може да се ограничава само до състоянието на речните корита и мостовете. Необходимо е да се изследват процесите в целия водосбор – от горните части на склоновете до населените места.
Какви мерки препоръчват учените?
Екипът предлага комплекс от взаимно допълващи се природосъобразни и инженерни решения, насочени към ограничаване на разрушителната сила на водата още преди достигането ѝ до населените места:
- Възстановяване на растителността в опожарените територии и запазване на крайречните ивици за ограничаване на ерозията.
- Регулярно обследване на терените и целенасочено отстраняване на опасната мъртва дървесина.
- Изграждане на подходящи съоръжения за задържане на наноси и стабилизиране на уязвими склонове.
- Поддържане на проводимостта на критичните речни участъци и мостовете, така че да се намали рискът от препятствия и локално задържане на водата.
- Проучване на пространства за контролирано разливане и временно задържане на водата преди достигането й до населените места.
- Подборът на мерките следва да бъде съобразен с конкретните характеристики на терена, растителната покривка и очакваното поведение на водата при интензивни валежи. Не една универсална мярка, а цялостна система от решения може да ограничи риска от поройни наводнения.
Нов подход за оценка на риска
Изследването предлага и прототип на методика за бърза геопространствена оценка, чрез която да се идентифицират потенциално опасни малки водосбори и подробните обследвания да се насочват към най-рисковите участъци.
На срещата беше обсъдена необходимостта методиката да бъде надградена, тествана в пилотни водосбори и приложена и към територии с площ под 50 кв. км, които също могат да представляват опасност за населените места. Предвижда се и разработване на инструмент за избор на подходящи мерки според характеристиките на конкретния водосбор. Този подход ще подпомогне МОСВ, басейновите дирекции и местните власти при определянето на приоритетите и планирането на превантивни действия за намаляване на риска.
Акцент бе поставен и върху ефективното ангажиране на научната общност, така че научните знания, съвременните технологии и експертният потенциал да бъдат използвани при оценката на заплахите и вземането на решения за по-целенасочено планиране на превантивните действия и за по-добра защита на населението и инфраструктурата.
